Щирлиц си вървеше из берлинските улици, а всички погледи бяха вперени в него. Какво ли го издава, мислеше си той. Дали високото руско чело, дали сините му очи, или волевата брадичка... а може би парашутът, който се влачеше след него.
Учителката дала домашна работа на учениците да напишат по едно изречение, което да съдържа някакъв плод. На следващия ден започнали да четат. Портокали, ябълки, банани, круши ... Стигнали до Иванчо. Той започнал:
- Татко като вземе заплата, я изпива цялата
Учителката го прекъснала:
- Но Иванчо, в това изречение няма плод.
А Иванчо продължил:
- Ананас ни се ебава майката от глад.