Трима отшелници живеели самотно в пустинята. След всеки седем години един от тях имал право да каже по едно изречение. Минали седем години и първият казал:
- Ех, че ми се яде спанак!
След още седем години вторият казал:
- Ех, че ме се яде спанак!...
Като изменали още седем години и дошъл ред на третия, той казал ядосано:
- Стига с тоя спак, бе! Надухте ми главата с него!
Учениците в Иванчовия клас били много послушни и не можели да го понасят, защото постоянно изтърсвал по някоя глупост. Един ден дошъл инспектор и учениците се наговорели, ако Иванчо изтърси някоя глупост всички да напуснат демонстративно стаята. Започнал часа и всички дигали ръка да прочетат домашното. Най-накрая дошъл ред на Иванчо. Той станал и изтърсил:
- Зад училище има публичен дом.
Всички си взели шапките и напуснали стаята.
В същия момент Иванчо извикал:
- Чакайте бе той още не е отворен!!!