Върви мъж по улицата - от мръсен, по-мръсен. Среща го приятел:
- Ей, защо си толкова мръсен?
- Целувах влака.
- Ти да не си се побъркал?!
- Не бе, изпращах тъщата.
Купон. Тъмнина. Женски шепот:
- Ама Ваньо... Днес съвсем не се държиш акто миналия път... По-напорист си, нахален направо. И ръцете ти като че ли са по-силни. И по-космати. И устните ти са по-топли. Ох... И... оная работа като че ли ти е по-голяма...
- А и не съм Ваньо...