Излизайки в пенсия, стар професор се прощава със студентите си:
- Млади хора, трябва да ви призная, че половината от това, което ви преподавах, са празни неща, в които самият аз не съм вярвал никога! За съжаление, забравил съм коя половина...
Върви си гладен студент по улицата, търси си работа, но никой не го иска! Стига до зоологическата градина, вижда го пазача, отива при него и го пита:
- А бе човече, защо си така омърлушен?
- Не е за приказка! Гладен съм, нямам пари, работа няма...
- Виж, вчера ни умря маймуната и търсим точно някой като теб. Влизаш, обличаш костюма и те затваряме в клетката... И това е, парите не са лоши, ще си купиш каквоти си пожелаеш за ядене...
- Ама аз... такова...
- Абе човек ти искаш ли да ядеш или не?
- Добре, съгласен съм!
Облича костюма студента, заключват го в клетката, започва да прави маймунджулъци пред посетителите, харесва им се... Почва да се премята от клон на клон, обаче се изпуска и пропада в долната клетка. Вижда, че към него приближава лъв и вече се прощава с живота си, когато лъвът отваря уста:
- Абе брато, ти от кой факултет си?