Автобусна спирка в Русе. Народ! Яйце да хвърлиш - няма къде да падне. И сред този народ - издокарана блондинка, с обувки на висок ток. Задава се автобус - стар "Икарус". А вътре - народ! И не слизат толкова, колкото искат да се качат. В това число и блондинката. Заситнила стъпки към автобуса и успяла да стигне само до вратата. Повдигала се на пръсти и с пискливо гласче завикала:
- Моля Ви, дайте още малко навътре! Моля Ви се, още по-навътре! Господине, може ли по-навътре? Моля Ви, ах, още малко, само още малко навътре... По-навътре...
От автобуса се чул мъжки глас:
- Няма ли кой да й го подаде целия!
Пътували в тайгата с шейна Брежнев, Тачър, Рейгън и Тодор Живков. По едно време след шейната се появила глутница гладни вълци. Рейгън, след като видял, че глутницата наближава все повече изправил се и рекъл:
- Вие продължете, а аз ще ги забавя - и скочил.
Не минало много време и глутницата пак ги настигнала. Тачър се изправила и казала:
- Вие продължете, а аз ще ги забавя - и скочила.
Останали Брежнев и Живков. Тошо се замислил, кой ще скочи от тях двамата когато пак ги настигне глутницата. Ето, че глутницата ги настига и Тошо като подчинен на Брежнев решил да скочи. Но в този момент Брежнев се изправя, изважда изпод кожуха един автомат и избива глутницата.
Тошо с недоумение попитал:
- Защо не го използва по-рано докато бяха още живи Тачър и Рейгън?
- Че това за четирима стига ли? - казал Брежнев изваждайки шише водка от джоба си.