Вицет — Смолян

Главният психиатър видял, че лудите са се наредили в редица на двора и един по един падат и почват да си блъскат главата в асфалта. Пратил един от докторите да провери какво става. Оня се връща след половин час: - Един от лудите е нарисувал с тебешир една черта на асфалта и обещава 1000 лева на всеки, които успее да пропълзи отдолу. - А ти защо толкова се забави? - 1000 лева са си сериозни пари…

Луди 03.10.2017 6,019 прегледа

Следващ →

Още вицове

"В едното ухо влезе, през другото излезе" - резултат на снайперистки изстрел. Стои един студент пред вратата на женската тоалетна, гледа табелата, на която пише "ЖЕНИ" и се чуди? - Добре де? Пиши "Жени", пък като вляза вътре, то само кенеф. Няма жени. По време на студената война се карат американец и руснак. Американецът казва: - Ние ще ви пуснем неутронна бомба! - Какво е това? - Ами всичко живо изчезва, а материалното остава. - Хехе, това нищо не е. Ние пък ще ви пуснем един взвод старшини. - ?!? - Всичко живо ще си остане, а всичко материално ще ви изчезне. На Пролетния панаир в Пловдив си закупих тройка кебапчета, бира, едно друго, ама пусто две ръце. Та занесох си кебапчетата на една свободна маса и се върнах за останалото. Награбих благините и към масичката и какво да видя - един негър седнал и ми нагъва едното кебапче. Аз нали съм корав мъж, седнах срещу него, погледнах го решително в очите и стиснах друго кебапче. Та гледахме се около минута, преглъщайки всеки своето, ама чета в очите му от изумление до ненавист. Внезапно човекът скочи, блъсна чинийката с кебапчетата и хукна нанякъде. Брей, викам си, силата на човешкия поглед, прогоних агресора. Случайно погледнах встрани - мойта чинийка с 3 кебапчета си стои кротко на съседната маса. Звъни се вратата. Отварям, стои младеж и казва: - Добър ден! Аз съм от Свидетелите на Йехова и бих искал да поговоря с вас. - Добре, заповядайте! - казвам аз. Той влезе, но нещо почна да се върти объркано. - И така, за какво искате да поговорите с мен? - питам. - Не знам, - отговаря той смутено, - Никога не бях стигал толкова далеч...