Четвъртък, 20 август 2026
|
Смолян
21°
Календар
Изпрати ни новина
Вход
Смолян
България
Светът
Новини
Последни новини
Любопитка
Пари
Филми
Домашно кино
Гейминг
Наука
Технологии
Музика
Спорт
Животът
Здраве
Обяви
Свободно време
Галерия
Рецепти
Вицове
Снимки на деня
Новият дрескод на червения килим в Кан
Най-запомнящите се визии от Мет Гала 2025
Триумф на голотата: Какво облякоха звездите на наградите „Грами“
Вино с коняк
Греяно вино с ябълков сок
Червено греяно вино
По непотвърдена информация на кабинета на новия евродепутат Кристиан Вигенин била сложена табелка: VAGININ
Прочети още подобни вицове
Няма снимки
Видео
Градове
Хасково
Димитровград
Кърджали
Първомай
Асеновград
Смолян
Перник
eTV
Вицове
›
Бисери
"Достойнствата на карате - това са благоразумието и смиреността." Гичин Фунакоши
Бисери
03.10.2017
3,201 прегледа
Следващ →
Още вицове
Ветеран от войната на посещение в болница. Главният лекар го развежда. Влизат в една стая. Сестрата докладва - този пациент е с 38 градуса температура, другия с 39… - Глезотии! - обадил се ветеранът - 38, 39 и легнали. Ние навремето в гората по 50 градуса вдигахме и пак не лягахме! Главният лекар се навел над ухото му и пошепнал: - Господине, при температура над 42 градуса човек умира. - Аз майтап си правя, бе! - отвърнал ветеранът - Къде ти при оня студ, я сме стигали до 25 градуса, я не!
Всъщност човек може да бъде богат и честен. Но за целта първо трябва да стане богат, а чак после може да е честен.
Момченце тича при майка си и вика: - Мамо, мамо. Татко падна по стълбите на блока и докато се търкаляше такива думи крещеше! - Какви думи крещеше синко? - Нали не мога да говоря мръсни думи? - Да, синко. Децата не трябва да говорят мръсни думи. Момчето помислило малко и казало: - Амиии, значи тогава татко се търкаляше мълчешком.
- Какво ще обичате? - пита келнерка седналия на масата Иванчо. - Още съм малък, за да обичам. - Добре. Ще желаете ли нещо, млади господине? - Вас, госпожице.
Върви си Червената шапчица из гората и си мисли: "Сега като ме нападне вълка, ще ме изнасили няколко пъти..." Изведнъж ръце се подали от храстите и я издърпали в тях. Събули й гащичките и тъкмо тя си помислила: "Ето", я изхвърлили извън храстите. Поогледала се, поослушала се - никой. И тъжно си продължила по пътя. Към края на гората отново я придърпали в храстите и тя доволно помислила: "Най-после". Обаче ръцете й нахлузили гащичките и изхвърлили извън храстите. Върви си Червената шапчица тъжна и усетила, че има нещо в гащичките. Бръкнала и открила бележка: "Изпрано и изгладено от Тимур и неговата команда"