Християнин, мюсюлманин и евреин се сдружили и завъртели някаква далавера. Дошло време да разпределят печалбата. Всеки взел дела си и трябвало да остави нещо и на небесния си покровител.
Християнинът начертал един кръг на земята, взел шепа пари и ги хвърлил нагоре.
Каквото е паднало в кръга е за мен, другото - за Господ.
След него мюсюлманинът подхвърлил пари.
каквото е паднало в кръга е за Аллах, другото - за мен.
Дошъл ред не евреина. И той хвърлил парите, но след това започнал да си ги събира всичките под изумения поглед на партньорите си.
- Той Господ е всемогъщ - каквото е искал, си го е взел, обяснил евреинът.
Генерал се връща от еднодневна отпуска и пита редник Каракочев:
- Какво стана докато ме нямаше, редник?
- Нищо, генерале…
- Сигурен ли си?!
- Ами… само едно куче умря…
- Какво куче?
- Дето яде от червата…
- Какви черва?
- Тези на коня…
- Какъв кон?
- Дето умря докато теглеше каруцата…
- Каква каруца?
- Тази с водата…
- Каква вода?
- Тази с която гасихме пожара…
- Къде пожар?
- Ами…полка…
- Какво? Как?
- Ами от фаса на Любо…
- Ама Любо не пуши…?
- Е, и вие ще пропушите, ако ви откраднат знамето…