Един дядо казал на своята баба:
- Бабо, иди да ми купиш лукчета че ме боли гърлото!
Бабата тръгнала, обаче по пътя попитала един младеж:
- Момче, извинявай от къде мога да купя лукчета?
Младежа й казал:
Ето там - като посочил публичния дом.
Бабата тръгва и като стигнала видяла една дълга опашка от хора. Какво да прави и тя се наредила на опашката.
Минал един младеж и й вика:
- Бабо, и ти ли ма?
- Ти не ме гледай че съм стара. Знаеш ли как ги смучкам? - казала бабата.
Учителката предлага на децата да играят на букви: тя казва буква, а децата казват дума, която започва с тази буква и я обясняват. Започнали… А, Б и т.н. Децата се поуморили. Стигнали до буква "П". Само Иванчо вдигал ръка. Учителката го посочила със свито сърце:
- Кажи, Иванчо.
- "Подсъзнание", госпожо.
- Браво, Иванчо - отдъхнала си тя - И какво значи "подсъзнание"?
- Ами, госпожо, представете си, че по улицата вървят две жени и ядат сладолед. Едната го ближе, а другата го смуче. Коя от двете е омъжена?
- Ами - позачервила се учителката - тази, която го смуче…
- Не, госпожо. Омъжена е тази, която носи халка, а това дето вие си го мислите - то е подсъзнание.