Една жена много обичала мъжа си. Починал той, а тя - безутешна. Редовно ходи на гроба му и прави помени, не го забравя. Приготвила тя веднъж кекс (любимия на мъжа й) и отишла на гроба му. Почти стигнала, и аха... спънала се. Паднал кексът, целият станал в пръст. Станало й много тъжно, и заплакала и занареждала:
- И хубав беше, Иване-е-е-е-е...
В това време наблизо минавал поп, решил да утеши вдовицата:
- Не плачи, булка, такъв ще намери-и-и-иш!
- И голям беше, Иване-е-е-е-е... - продължила тя.
- Не плачи, булка, такъв ще намери-и-и-иш!
- С осем яйца беше, Иване-е-е-е-е...
- Плачи, булка, такъв няма да намери-и-и-иш!!!
- Какво казал Тарзан, когато видял стадо слонове да се спуска по един зелен склон?
- Яяя, вижте, стадо слонове се спуска по този зелен склон!
- А какво казал Тарзан, когато забелязал същото стадо слонове, но с черни очила, да слиза по същия зелен склон?
- Не казал нищо, защото не ги познал.