Решила добрата ламя Спаска да стане лоша. Срещнала тя в гората лисицата:
— Лисо, идваш вечерта в пещерата, ще те ям. Има ли въпроси?
— Ами няма.
Ламята продължила по пътя си. Вървяла, вървяла ламята и срещнала вълка:
— Вълчо, идваш вечерта в пещерата, ще те ям. Има ли въпроси?
— Ами няма.
И си тръгнали по пътищата. Вървяла, вървяла ламята и срещнала заека:
— Зайо, идваш вечерта в пещерата, ще те ям. Има ли въпроси?
— Ами има.
— Казвай.
— Може ли да не дойда?
— Може.
Един ден малкият Иванчо закъснял за час. Отворил тихо вратата на класната стая, погледнал – учителката била с гръб към него и се промъкнал пълзешком до чина си. Тъкмо седнал и учителката се обърнала, видяла го и му казала:
— Иванчо, баща ти така ли влиза вкъщи – тихо и с пълзене? Я излез и влез, както го прави баща ти.
Излязъл Иванчо и след малко вратата се отворила с шут, появил се той с димяща цигара в устата, треснал вратата, извадил цигарата от устата си, загасил я на пода и креснал:
— Е, скъпа, не ме очакваше, нали?