Из дневника на извънземен:
Ден 45. Дойдоха някакви американци, за 4 часа ни разбиха бункера. Почерпиха ни с хамбургери. Вкусно, но не стигна за всички - изядохме ги.
Ден 81. Сега пък японци някакви нанотехнологии и са два часа ни разбиха бункера. Почерпиха ни със суши. Вкусно, но не стигна за всички - изядохме ги.
Ден 153. Долетяха българи. С помощта на лост и някаква майка (ама много пъти) за две минути разбиха вратата. Всички ядохме шамари (че не сме отворили). Не беше вкусно, но имаше за всички.
Купил си Вълчо мотор. Още на първия ден в гората решил да се изфука. Видял заека и му казал:
— Зайо, хайде да се возим!
— Добре бе, Вълчо.
Качили се те на мотора и вълка запалил и тръгнали с бясна скорост по горската пътечка. Вълкът вдигнал 100 км в час и пита:
— Зайо, напика ли се от страх бе?
— Не съм!
Вдига вълкът 200 км в час.
— Напика ли се бе?
— Абе много бавно караш! – казал Зайо.
Вдига вълка 300 км в час.
— Напика ли се бе?
— Неее.
— Е сега ще се насереш като ти кажа, че нямам спирачки!