На пазара за камили в Багдат. Един арабин иска да си купи камила, но имал само 100 динара, а гледа камилите охранени по 1000 2000 3000 динара нагоре. Обикаля и вижда една хубава охранена само за 50 динара. Отива при камилата и продавач и казва:
- Ще купя камилата.
- Добре, но има два недостатъка.
- Добре, давам ти 20 динара отгоре само ги кажи какви са.
- За да тръгне трябва да й кажеш "Ебаси камилата". А за да спре трябва да й кажеш "Абра кадабра".
- Добре - казал купувача, наброил парите и си тръгнал.
Яхнал камилата и казал:
- Ебаси камилата - камилата един див галоп приближават огромна пропаст, а оня:
- Какво трябваше да й кажа та да спре - а камилата продалжава оня се сеща и вика - Абра кадабра. Камилата вече на ръба спряла, а оня се навел над главата й и казал:
- Ебаси камилата!!!
Яхнал Крали Марко коня си шарколия и тръгнал през гората. Но що да види: дърветата изкоренени, клоните изпочупени… Свило му се сърцето на Крали Марко и си помислил:
— Бреее, тук трябва да е вилнял някой голям юнак – и от мене по-голям… Вървял нататък, стигнал до една поляна: тревата изпотъпкана, цветята смачкани… Свило му се сърцето на Крали Марко и си помислил:
— Бреее, тук трябва да е вилнял някой голям юнак – и от мене по-голям… Върви нататък, гледа Баба Яга: косата ѝ оскубана, зъбите ѝ избити, лежи и примира. Навел се Крали Марко над нея и я пита:
— Кажи, бабо, кой е тоя голям юнак, дето е вилнял в гората?
Баба Яга отворила насинените си очи, познала Марко Кралевича и му продумала със сетни сили:
— Жив да си ми, баби, я колко си ми хубав, когато си трезвен…