На един мъж му се родило детенце. Изнесли го в чакалнята и мъжът видял в завивките някакво страшно създание.
- Това няма да го взема - казал той.
Сестрата отначало малко се объркала, но след малко се разкрещяла, колкото й глас държи:
- Господине, това да не ви е магазин! Вземете си детето или аз ще го хвърля на пода.
Но мъжът си държал на своето:
- Какъв е тоя изрод дето ми го пробутвате?! Та той ще вземе през нощта да ми прегризе гърлото! А жена ми къде е?
- Жена ви умря при раждането.
- Значи ще трябва и да го храня! Не, ако щете убийте го, но аз няма да го взема!
- Вземете го, господине! Та то е ваше копие! Ето и оченцата, и мустачките...
- Чакайте малко, ето я жена ми идва!
- Това не е вашата! Вашата е в моргата. Не пипайте тази жена, не пип... Добре де, грешка при раждането се получи. Трети ден се опитвам да го пробутам на някого и никой не го взима, горкото... Що за хора?!
Асан, Айшето и многото им деца спели в една стая върху голямо, общо легло.
Изчакал Асан да заспят децата и попитал Айшето:
- Айше, да качва ли?
- Качвай!
Качил се той, но взел да буйства и ритнал без да иска най-малкото циганче - Меминчо.
- А ва баща, ти едно правиш, десет ша убийш.