Говорят си двама приятели.
- Най-накрая дойде пролетта. Всичко е толкова красиво, всичко излиза от земята, всичко оживява ... - вдъхновено говори единият.
- Пепел ти на езика, бе! Миналата седмица погребахме тъщата.. - троснато го пресича вторият.
В купето на луксозен влак пътуват англичанин, французин и наш Бай Ганьо. По едно време англичанинът, загледан през прозореца, казва:
- Моята Джоузефин е толкова изящна и грациозна, че ми напомня на английска хрътка.
След половин час се обажда французинът и нежно казва:
- Моята Жаклин е толкова пухкава, нежна и мила, че ми прилича на френска булонка.
Ганьо седял, въртял се и накрая, излизайки от купето, за да запали цигара, се обърнал към двамата господа и заявил:
- Абе и моята Мара е една кучка, ама баш каква порода е, не зная!