Един приятел разказва на друг за отпуската си:
- Представи си, качвам се на нощния влак във Варна, а в купето аз и една разкошна блондинка. И никой друг! С нея пийнахме...
- И?
- Какво и? Съблича се тя - жестоко тяло! Такива крака, цици! А какво правихме само... И после изведнъж започна да плаче. Разправя, аз съм такава мръсница, имам си такъв готин мъж, толкова ме обича, толкова ми е верен, а аз да взема така да направя, никога няма да си простя... Така се разкая, че даже и аз се раплаках.
- А после?
- Какво после? Чак до София, плачеме, чукаме се, плачеме, чукаме се, плачеме, чукаме се...
Син казва на майка си:
- Повече няма да стъпя в училище!!!
- Защо пък?
- Не издържам повече! Иванчо мята по мен ракетки, Петьо ме удря с учебника по главата, а Гошко ме спъва по стълбите...Не, няма повече!!!
- Но сине, успокой се, длъжен си, просто си длъжен! Първо ти си на четиредесет години, и второ ти си директора на училището.