Не случайно „Кама сутра“ е написана в Индия. Индийките се едни от най-палавите жени. Представете си какви ли неща им се въртят в главата, след като на челото им през цялото време има червена точка.
- Тате, а с мама как сте се запознали?
- Много лесно. Отворих някакъв телефонен указател, сложих си пръста на една страница и набрах номера.
- И какво?
- Уцелих мама на работа. Поговорихме. Мама веднага ми хареса. И гласа й, и мисленето й, и как се изразяваше.
- А как се казвала на мама работата?
- Ох, дъще, отдавна беше...Впрочем, сетих се, "секс по телефона" или нещо такова...