Червената шапчица, Джек Лондон
Ала тя беше достойна дъщеря на своята раса, в жилите й течеше силната кръв на белите покорители на света. Затова, без да й мигне окото, тя се нахвърли върху вълка, нанесе му един съкрушителен удар и го подкрепи с класически ъперкът.
Вълкът страхливо побягна. Тя идеше след него със своята очарователна женска усмивка.
В бара. Седи един доста яко пийнал вече клиент. Бармана:
- Мисля, че пийнахте в повечко?!
- Аха... и аз така мисля... а това в повече сега ще ви го върна... боа-а...