Понеделник, 5 октомври 2026 | Смолян Ясно небе 16°
- Когато Чък Норис влезе във водата, той не се намокря. Водата се Чък Норис-ва.
Любими Герои 3,994 прегледа
Следващ →

Още вицове

НОВА АНТИВИРУСНА МЕТОДИКА Студентката от ФМИ - София Д.П. е разработила нова антивирусна методика. След поредната трoйка на контролната работа по информатика, тя проумяла, че в дъното на тази тъмна история стоят вирусите. В резултат на това, използвайки тупалката за килими, Д.П. успяла да "очисти" три компютъра PS-2, девет 80-мегабайтови хард диска както и един със нищо невинен матричен принтер "ИЗОТ". След тази акция последният е усвоил арабската азбука. ФМИ - София търси спешно изгодна оферта за изкупуване на старо желязо. Когато бях на 16 г. си мечтаех да си имам гадже. На 18 най-после си намерих. Но нямаше никакви чувства. Затова реших да си търся сантиментално и много чувствително момиче. На 21 си намерих. Тя беше толкова чувствителна, че се разплакваше от най-малкото нещо. По цял ден плачеше за какво ли не, а отвреме навреме заплашваше че ще се самоубие. Затова реших, че ми трябва темпераментно, динамично момиче. На 26 си намерих. Тя кипеше от енергия. Започваше едновременно десет неща и без да завърши нито едно на другия ден започваше нови десет. Отначало беше много интересно, но после започнах да се чувствам като идиот около нея. Много енергия, но без посока. Реших да си търся умно и практично момиче. На 31 я намерих и се ожених за нея. Тя беше много умна и здраво стъпила и с двата си крака на земята. Беше толкова практична, че се разведе с мене и ми взе всичко което имах. Сега съм стар и мъдър. И си търся момиче с големи цици. Учителката се запознава с новия клас и пита всяко дете за името и фамилията. Дошла до Иванчо и той й казва: - А фамилията ми е такава, каквото всеки ден си го слагате в устата! - Сериозно ли - Иванчо Хуйов? - Не, Иванчо Лъжичков!! - Вчера ми откраднаха куфара и палтото. - Ходи ли в полицията? - Ходих. Не са ги откраднали те. Пламен Орешарски отива на врачка, за да му предскаже бъдещето. Гледа я пише нещо тя, пише и накрая му казва: - Ти си в една голяма черна кола движеща се по площада. Виждам десетки хиляди хора - пляскат, радват се и викат: "Браво, браво!" - А ще мога ли да им стисна ръцете? - Не, не! - отвръща му тя. - Ковчегът ти е здраво закован.