Понеделник, 5 октомври 2026 | Смолян Ясно небе 16°

Разни

Вървял един човек през пустинята с една железопътна релса на рамото и среща друг човек, който пък носел телефонна кабинка: - За какво ти е тази кабинка? - попитал първият. - Е, как за какво! Като си вървя през пустинята ако ме срещне някой лъв и аз влизам в нея. Той обикаля около нея няколко часа и като му омръзне си заминава и така се спасявам. А, на теб закакво ти е тази релса? - Ами и аз като теб като ме срещне някой лъв започвам да бягам. Бягам, бягам и като се измора вече много и като видя, че лъва ме настига хвърлям релсата и тогава да видиш какво се вика бягане.
Оценка 4.5 от 2 гласа
В самолет на българските ВВС: - Сега, редник, скачаш от самолета, долу ще те чака джипка и ще те откара в базата - Как така скачам!?!?! - Ето ти парашут… дърпаш връвчицата от ляво и той се отваря… - А, ако не се отвори? - Дърпаш връвчицата от дясно и продължаваш по плана… Нашичкият скача… Дърпа връвчицата оляво, но парашута не се отваря… дърпа връвчицата отдясно, парашута пак не се отваря… - Ееее, сега ако и джипката я няма долу егати организацията…
Оценка 0 от 0 гласа
Алберт Айнщайн умира и отива на небето. Посреща го самият Господ. - Добре дошъл, Алберт! За нас е чест, такъв велик учен, такава велики формули измислил! Айнщайн казва: - Остави ги моите формули. Аз цял живот чакам този миг, та да видя твоята формула – онази, по която направи човека. Господ се дърпа: - Това са стари работи, нищо интересно няма, какво толкова… След дълго настояване Господ дава на Айнщайн едно смачкано листче. Ученият чете внимателно, по едно време се сепва и казва: - Но, Господи, тук има грешка?! - Е, да де…
Оценка 2.5 от 2 гласа