Зима. Студ. Войскова част. - Редник Иванов, какво е времето навън? - Не мога да знам, господин старшина. - Ами вземи термометъра от моята канцелария, изнеси го навън и ще разбереш. - Ама той само над нулата показва… - Абе, мамка ти, обърни го наопаки!

Минава немската армия през българска територия. По някое време стигнали до една река. До реката имало село, а малко след него - мост. Добре де, ама трябвало първо да проверят дали може да се мине по моста. И за да не рискуват свои хора, извикали един селянин от селцето и му казали: - Иди сега и виж дали може да минем по моста. Връща се той след десет минути и докладва: - Артилерия може да мине, танкове може, ама пехота не може. - И що? - Има лошо куче.

- Коя е основната причина за смъртните случаи по време на парашутни скокове? - Гравитацията...

- Дядо, разкажи някоя случка от войната, когато си бил партизанин? - Ами значи, клеча си аз в храстите… - И чакаш да дойдат фашистите ли? - Е да, едното не пречи на другото…

- Редник, миналата седмица ви пуснах в отпуска, за да отидете на сватбата на сестра си! - казва сержантът. - Но днес й позвъних по телефона и тя ми каза, че засега няма никакво намерение да се омъжва! - В такъв случай имаме налице двама лъжци, го

Отива македончето на война и командира дава заповед: - Рота, атака, напред срещу врага! Урааааа! Всички стремглаво се втурват напред, само Митрето се повръща обратно. Пита го командира: - Що бе, Митре, се връщаш? - Мразим го врагот, не моем да го гледам! - отговаря той.

Старшината диктува на войник: - Пиши! На 19 октомври - вторник… - Фторник или вторник? Старшината се замисля: - А бе, я пиши - \"На 20 октомври, сряда…\"

- Идиоти, защо возите тази котка на танка? - Счупи ни се прибора за нощно виждане.

- Редник, погледни в далечината сапьорите. Колко са според теб? - Шест редника и един ефрейтор. - Как видя оттук, че е ефрейтор? - Ами той не работи.

През войната: - Стой, кой там? - Партизани. - Колко сте? - Цванцих.

Редник съобщава на главния: - Старшина, има дупка в чаршафа ми. - Обърни го от другата страна и заспивай.

Здравейте, Вие се обадихте във военното окръжие! Ако искате да служите в армията - натиснете звездичка, а ако не искате в армията - натиснете решетка…

Някакъв войник се връща от градска отпуска с три дена закъснение. Капитанът го пита: - Защо закъсня? - Ами като се върнах вкъщи, жена ми тъкмо беше във ваната… - И какво, три дена я чака да излезе ли? - Не, три дена чаках да ми изсъхне униформата.

Един младеж не искал да служи войник. На прегледа се оплаква: - Абе, аз не мога да служа. Късоглед съм. - Как тъй късоглед, бе? - Еми на, гледаш ли го онзи пирон на стената. - Виждам го. Е? - попитал лекарят. - Е, ти го виждаш, ама аз не мога да го видя.

Младо момиче получава писмо от приятеля си, войник в секретна част. След като отваря плика, намира само малка бележчица: \"Приятелят ви все още ви обича, но говори твърде много\". Следва печат: \"Военна цензура\".

- Редник Иванов, защо не си сложил противогаза? - Имам хрема, господин старшина, и без противогаз нищо няма да помириша!

През втората световна война в близост до руски пост: - Стой, кой там? - Партизани. - Колко сте? - Zwanzig.

Старшината пита: - Редник, бръснахте ли се днес? - Тъй вярно! - Следващия път стойте по-близо до бръснача!

Първобитните хора тръгват на лов. Гледат - стадо мамути. Всички се уплашили, само един казал: - Какво се чудите, скачаме с викове към тях, те се разбягват, отделяме един от стадото и го убиваме. Така се появили командирите. Скачат, викат, отделят един мамут от стадото, но той се скрива в гората. Стоят и се чудят. Един казва: - Какво стоите? Дайте да оградим гората, ще стесняваме все повече кръга и ще го намерим. Така се появили началник-щабовете. Намират те мамута, обграждат го, но той беснее - всички ги е страх да се приближат. Само един замахва силно, хвърля копието, улучва звяра в окото и го убива. Така се появили снайперистите. Щастливи, първобитните ловци нарамват мамута и го носят в пещерата. Нарязват го и, уморени от лова, лягат да спят. Стават сутринта и какво да видят - месото липсва… Така се появили старшините.

Две баби си плетат плетките под асмата на село, а по улицата минава военна колона. Едната баба казва: - Я, командирът извади някаква карта и идва към нас. Сигурно пак ще пита за пътя…