Две госпожици играят голф. Едната удря топката и с ужас вижда, как тя лети към една група мъже, играещи наблизо. Един от тях извиква, мушва си ръцете между краката, пада на земята и започва да се търкаля. Госпожицата притичва до него: — Моля да ме извините, аз без да искам… — Нищо, нищо, сега ще ми мине. — Дайте, да ви помогна! — Няма нужда, всичко е наред, ооо! — Аз съм доктор, мога да ви помогна! Девойката хваща мъжа за врата, разкопчава му колана, мушва си ръката в панталона му и започва да му масажира топките. — Е, как е, по-добре ли сте сега? — Ооо, да, наистина е много приятно, само дето палецът все още ме боли!

- Как прекара отпуската си на село? — Отлично. — Въздухът там сигурно е много добър? — Прекрасен! Напомпах си и четирите гуми на колата с него.

- Защо вицовете за блондинки са повече от вицовете за програмисти? — Защото вицовете за блондинки ги разбират всички, освен блондинките, а вицовете за програмисти ги разбират само прогармистите.

Манго и Айше отишли на кино да гледат филма „Титаник“. В сцената когато кораба потъва Манго започнал да плаче. Айшето го попитала: — Защо плачеш да не ти е жал за хората. Манго казал: — Не ма, виж колко метал потъна.

Кондолиза Райс обучава Хилари Клинтън за новата й работа, постепенно започват да си говорят по женски. Хилъри: — Знаеш ли, Конди, аз никога не знам къде е бил днес „малкия Бил“, понякога ти завиждам, че не се занимаваш със секс. Кондолиза Райс: — Нали не мислиш, че не ми се налага да се боря с някой, който да ми се натиска? Хилари: — Така ли? И как се справяш в такива случаи? — Много просто. Като почне някой много да ми се натиска и няма как да се измъкна, пускам газове, колкото се може по-шумно се изпърдявам. Хилари решила да последва мъдрия съвет. Бил вече бил в спалнята, било тъмно, когато Хилари се мушнала под одеалото. Той веднага почнал да й се натиска. Целия ден Хилари събирала газове и сега се изпърдяла яко. Бил се обърнал на другата страна, шепнейки: — Ти ли си, Конди?

Качва се в автобуса пиян мъж. По някое време идва контрольор, а се оказва, че пияния е без билет: — За ракия имаш пари, а за билет – не? — Ама аз бях на гости и един приятел даде ракия – оправдава се пияният. — А защо не ти даде за път? — Как да не ми е дал… – и вади от джоба си шише ракия.

- Жена ми е лъжкиня – споделя с най-добрия си приятел един съпруг. — Откъде знаеш? — Снощи не се прибра вкъщи и когато я питах къде е била, каза, че е пренощувала при сестра си Ема. — И? — Значи е лъжкиня. Аз прекарах нощта със сестра й Ема!

Един човек корабокруширал на остров с туземци.Те го хванали и го завързали. На следващия ден го питат: — Унга-Бунга или смърт. На оня не му се умирало и избрал Унга-Бунга. Всички тоземци го оправили. На следващият ден пак същото. Корабокрушенеца пак избрал Унга-Бунга. На третия ден пак го питат: — Унга-Бунга или смърт. Оня не издържал и казал: — Смърт. — Ура, Унга-Бунга до смърт!

Съдебен процес. Съдията призовава свидетел: — Свидетелят е длъжен да говори само за това, което е видял със собствените си очи. Ясен ли съм? — Съвсем ясен, ваша чест. — Добре! Започваме тогава. Кога сте роден? — За съжаление, не мога да отговоря, ваша чест – аз това не съм го видял.

Учителят се обръща към Мартин: — Имаш 300 лева и даваш 100 лв. на сестра си, 35 на брат си и 7 на майка си. Какво ще ти остане? — Очевидно е, че не ми е останъл мозък, ако направя подобно нещо – отговаря Мартин.

Служителката в гражданското отделение пита младоженците: — Убедени ли сте, че сте готови за най-важното събитие във вашия живот? Младоженецът отговаря: — Разбира се! Купил съм 25 бутилки ракия, 45 бутилки вино и 15 каси бира.

Няколко господа искали да направят Паганини за смях: — Вие сте действително втори Орфей! – казал стопанинът на къщата. — И колко поразително приличате на него! – саркастично отбелязал друг. — Това е вярно, господа – съгласил се Паганини. – И Орфей е свирил пред животни.

Зайо Байо влиза в горската кръчма и казва: — Тук някой ще яде бой! Всички се споглеждат и мълчат. На другия ден Зайо Байо пак влиза в кръчмата и казва на силен глас: — Тук някой ще яде бой! На лъвът му омръзнало, станал от масата, излязал навън и ступал Зайо. Когато Зайо Байо влязъл, изтупвайки праха от себе си, промърморил: — Абе, аз ви казах, че някой ще яде бой.

Изпит. Професорът задава въпрос след въпрос. Студентът мълчи. — Добре, последен въпрос: Кой е открил Америка? Студентът повдига рамене. — Колумб! – направо крещи преподавателя. – Колумб! Студентът става и тръгва. Преподавателят: — Къде тръгнахте? — Помислих, че викате следващия.

Един фермер имал голямо стадо крави. Имал трима синове, които пасяли кравите. По едно време кравите взели да измират без причина. За да не фалира, бащата решил да изпрати най-големия син до големия град да доведе доктор да установи причината. Тръгнал той, пътувал що пътувал и срещнал в гората една горска фея. — Къде си тръгнал, юначе? — Баща ми ме прати да разбера от какво умират кравите… — Ако ме оправиш 10 пъти, аз ще ти кажа! Казал си юнакът „ех, че късмет“ и се съгласил. Почнал 1, 2, 5, 8,ама тя била много добра, изморила го и той не успял… Върнал се с увесен нос, разказал. Бащата решил да прати средния брат. Феята, обаче, като от по-млад поискала 15 пъти… Той капитулирал на 13-ия… Върнал се и той отчаян, а малкият брат изявил желание и той да отиде. Погледнали го с недоверие, но нямали избор, пратили го… Феята – като от най млад, поискала 20 пъти! Почнал той – 5, 10, 20, 30 пъти и не спирал, феята по едно време не издържала и изпъшкала: — Стига, стига, не издържам повечеееее… А той: — Ей сега ще разбереш от какво умират кравите!… и продължил…

Урок. Учителката проверява домашните: — Петърчо, къде ти е домашната? — Ами вчера бях болен, не можах? — Хич не се опитвай да ме лъжеш – двойка. Ами ти, Стефчо? — Ами баба ми почина? — Не се опитвай да ме разчувстваш! Две. Иванчо? — Ами вчера брат ми се върна от затвора, та празнувахме? — Хич и не опитвай да ме плашиш с брат ти. Три.

Върви слепият Джо из гра­дината си и събира ябълки. На­пипва ябълката с ръка, вдига я и я слага в кошницата. Напипва, вдига, слага в кошницата. Изведнъж в ръцете му попадат нечии гениталии. Слепият Джо пита: — Кой си ти? Тишина. Слепият Джо хваща гениталиите по-здраво: — Кой си ти? Отново тишина. Джо стиска гениталиите по-силно: — Пак питам, кой си ти? В отговор се чува стон: -Аз! Джо стиска още по-силно: — Кой аз? Тишина… — Кой аз? – стиска още по-силно. — П-педро. — Кой Педро?! – стиска с две ръце Джо. Тишина… — Питам, кой Педро?! -и още по-силно стиска… — Н-немият П-педро…

Така се случило, че един ден Гонзо умрял и се оказал пред райските порти. Почукал той и от вътре св. Петър попитал: — Кой чука? — Георги. — Кой Георги? – отвърнал с недоумение светеца. — Ами Гонзо, бе! — … — Георги Иванов – Гонзо! — А-а-а, Гонзо ти ли се бе мойто момче. – зарадвал се св. Петър. – Извинявай, не очаквах да уцелиш вратата.

Извел бащата глист сина си на ануса, за да му покаже света: — Ето, сине, това зеленото отдолу е трева, това синьото отгоре е небе, онези неща дето летят из него и пеят са птички, а онова яркото нещо най-отгоре е слънцето. — Тате, ама то бил много хубав този свят. — Ами хубав е. — Тогава защо стоим в тази смрадлива тъмна дупка? — Ех, какво да правим, сине, родина…

Един мъж изгубил жена си и отишъл при полицая да подаде жалба. Полицая го попитал за отличителни белези. — Една такава слаба, висока не много красива. Полицаят се зачудил нещо и мъжът го попитал. — Господин полицай, как изглежда твоята жена. — Една руса, висока, стройна и с голям бюст. Мъжът отговорил: — Давай тогава да търсим твоята жена, остави моята.