Пешо имал проблем с оная работа. Отишъл на гинеколог и се посъветвал с доктора:
- Докторе, не мога да го правя с жената. Можеш ли да ми помогнеш?
- Да! Всяка сутрин бягай по 10 км. и ще се оправиш! Обади ми се след седмица да ми кажеш върви ли...
Отишъл си Пешо и след една седмица се обажда на доктора:
- Добър ден, докторе! Аз съм Пешо.
- Добър ден, Пешо! Как е? Върви ли работата с жена ти?
- Как да върви бе докторе? Та аз съм на 70 км. от къщи!
Бай Славчо разказва за първия си път: "Бях 13 годишен, нашите ме изпратиха на ученически лагер. Там се запознах с една мадама, тя беше най-много годинка по-малка от мене. Вечерта се натискахме зад столовата. Дори се опитах да й пусна език, почти се получи. На другия ден тя взела, че разказала на приятелките си, те на дружинните, а те взели че се обадили на родителското тяло на мацката. Баща й пристигна точно след час и половина и като ме подгони... Прескочих оградата и се втурнах в гората, ама и той по мене, упорито копеле се оказа, поне 5 км ме гони, но му избягах. Късно вечерта посмях да се прибера в лагера. Девойчето ме чакаше, за да ми се извини. Каза, да не се сърдя на баща й, че с него много ще се харесаме, бил треньор по лека атлетика. Явно съм му направил добро впечатление."