Сряда, 7 октомври 2026 | Смолян Разкъсана облачност 15°
Имението на сър Уйлямс. Звъни телефонът. Застаряващ сух иконом с източено лице вдига слушалката: - Хелоу... - Аз съм твоят господар. слушай ме внимателно. искам сега в този момент да идеш в спалнята ми и да видиш какво прави жена ми. - Разбрано сър, един момент... отива и след малко се връща - сър , ами... как да Ви кажа... жена Ви... така да се каже... един вид....спи със ....Вас така да се каже... в момента... - Слушай ме внимателно. взимаш пушката за лов и застрелваш жена ми и мен... така да се каже... - Слушам сър. - иконома отива и възпроизвежда три изстрала. - Сър поръчката Ви е изпълнена. - Чакай, защо чух три изстрела... - Със втория не успях да ви олуча и вие побягнахте към ябълковата градина... - Чакай , каква ябълкова градина... аз нямам ябълкова градина... - Извинете , кой номер търсите.........................
Семейни 3,759 прегледа
Следващ →

Още вицове

Погребение във Венеция (град целия във вода). Жена в погребалното бюро: - Можете ли да ми някакъв вид погребение за мъжът ми? - Ами погребение С-класа: ковчег от бял бор, златни дръжки, оркестър на голяма гондола, на опечалените голяма гондола 500 евро. - Не, не. Много е скъпо, друго? - Погребение 2-ра класа: ковчег от черен бор, сребърни дръжки, орекестър свири на малка гондола, на опечалените малка гондола - 450 евро. - Не пак е скъпо. Ако може за около 50 евро. - Добре. 54-та класа: чамов ковчег с ръждясали дръжки без оркестър, НА ОПЕЧАЛЕНИТЕ СЕ РАЗДАВАТ ПЛАВНИЦИ Учителят: - Знаеш ли защо ти писах двойка? Ученикът: - Погледнете се, господине! Пишете двойки наляво и надясно, а сам не знаете защо! Учителката задава тема: "45 години в мрака на живковия режим". Всички пишат, а Иванчо надраскал едно изречение, седи и чака. Учителката: - Иванчо, я да видя какво написа? И чете: "Мамицата му на тоя, дето запали лампата!" Защо блондинките не могат да правят сокче Степ? Защото не знаят как да изсипят 1 литър вода в пакетчето. Едно семейство пътува с кола. Бащата пита малкия син: - Искаш ли да отидем на Дупница? Синчето заревало. - Защо плачеш? - попитал бащата. - Еми,...не ми се дупи!