Събота, 21 ноември 2026 | Смолян Ясно небе 2°
Смолян България Светът Спорт Обяви Видео eTV
В центъра на малко селце трима младежи хекат.Единият от които е с раница.Спират двама батковци с кола и питат единият: -Какво носиш в тая раница? -Дискчета,якенце и малко тревица. Другите двама младежи се смеят под мустак.Батковците палят колата и си заминават.После двете момчета питат първото: -Защо им каза така ,ами ако ни бяха набили? -Е,щях да им кажа ,че имам и хладно оръжие,но не стана дума.
Семейни 4,350 прегледа
Следващ →

Още вицове

Опашка във ветеринарната клиника. От вратата: - Кой е таткото на шнауцера? - Аз! Влиза. Пауза. Шепот в края на опашката: - А ти ми казваш, че аз съм извратен... Автомонтьор към собственика на повредения автомобил: - Резервните части, които ми дадохте не стават за вашия автомобил. - Напълно е възможно. На кръстовището се ударихме три коли. На гарата в Германия. Върви човек с огромен куфар и разпитва германците: - Извинете, как се отнасяте към евреите? Първият немец: - Обичам ги като родни братя... - Благодаря, довиждане. Вторият немец: - Обожавам ги! - Благодаря, благодаря... Третият немец: - Евреите! Тия мръсни гадове! Не мога да ги понасям! - Ох, най-после един честен човек. Бихте ли ми подържали куфара, че ми се ходи до тоалетната... Идва илюзионистът Дейвид Копърфилд на турне в България с кораб от Турция. И започва да се фука още от митницата: - Моля, паспортът за проверка. Фокусникът закатава ръкавите и изважда паспорта си от въздуха до главата на митничаря. Той обаче - нула внимание. - Имате ли багаж? Магът вади една кърпичка от джоба си, размахва я и се появяват куфари. На митничаря обаче пак не му пука - започва да ровичка в тях. Ядосал се фокусникът, помахал към кабинката и тя изчезнала. Тогава митничарят с кисела физиономия процедил: - Абе, момче, на какъв се правиш? Я аз да ти покажа един фокус: виждаш ли оня кораб с рафинирана захар? - извадил печата и го ударил върху някакъв документ. - А сега захарта вече е нерафинирана! - Защо хората са повече от маймуните? - пита учителката Марийка. - Не знам, - отговаря Марийка. - А аз знам, - вдига ръка Иванчо. - Трудно се такова на дърветата.