Сряда, 7 октомври 2026
|
Смолян
11°
Предстоящи събития
Изпрати ни новина
Вход
Смолян
България
Светът
Спорт
Смолян
България
Светът
Новини
Любопитка
Пари
Филми
Домашно кино
Гейминг
Наука
Технологии
Музика
Животът
Здраве
Спорт
Обяви
Видео
През. избори 2026
Градове
Хасково
Димитровград
Кърджали
Първомай
Асеновград
Смолян
Перник
eTV
Вицове
›
Любими Герои
Срещат се двама пенсионери. Единият пита: - Как живееш? Другият отвръща: - Като молец! - В какъв смисъл? - Ами, балтона вече го изядох, сакото изядох, сега дояждам панталоните...
Любими Герои
03.10.2017
3,986 прегледа
Следващ →
Още вицове
Шеф към подчинения си: - Не мислите ли, че това е малко прекалено - вече шести път ми искате отпуска, защото дядо ви бил на смъртно легло? - Ами да, и аз вече взех да се чудя дали дядо не симулира.
Христо Стоичков отива в един бар в Ню Йорк и казва на келнера: - Ей Ти! ... веднага му носят 8 чая.
Пиян мъж се прибира в три часа през нощта. Жена му скача от леглото и започва да го гълчи: - Ти луд ли си, бе, кретен такъв. Я погледни в колко часа се прибираш... Как не те е срам?! - Млъкни, ма! - прекъсва я той. - Кой ти каза, че се прибирам, а? Дошъл съм само да си взема китарата...
Младо момче, борец и възрастен човек решават да отидат до дървото на истината да видят кой е прав. Пръв отишъл младока: - Аз мисля, че през 2000 година всеки ще си има компютър! Да ама не. Шляп с клона и дървото го наказало, че лъже. Дошло ред и на възрастния: - Аз мисля, че през 2000 година ще цари мир... Шляп с клона, и тоя лъже. Дошъл ред на бореца: -Аз мисля... Шляп с клона за лъжата и бореца умрял...
Ще ви разкажа една история на заврения зет - Ненко Тупурдашки, който дванайсет години живял под чехъла на тъща си и което е най-страшно - тъща му така и не си купила нови чехли. Всяка божа сутрин Ненко Тупурдашки се събуждал от неясни гърлени звуци, и още не отворил очи виждал тъща му се надвесила над леглото и гальовно нарежда: "Ненко, много добър зет си? Грижиш се за дъщеря ми, на осми март цветя ми подаряваш, но за да те уважавам искам да уредиш да ме погребат пред паметника на коня пред народното събрание. Това да ми е застраховката, че ще ме помнят хората." Каквото и да направел Ненко, тъща му все повтаряла: Хубаво, ама ако ме уважаваш ще уредиш да ме погребат пред паметника на коня пред народното събрание. Един ден Ненко Тупурдашки се прибрал ухилен от ухо до ухои от вратата, прегълнал тъща си, целунал я по бузата и казал: Мамо, ти нали искаше да те погреба пред паметника на коня пред народното събрание? Уредих те - след два часа трябва да си там!