Червената шапчица, Лев Николаевич Толстой
Ловците убиха Вълка и извадиха от корема му Бабата и Червената Шапчица. От очите на малкото момиченце заструи лъчист поглед и то разбра, че това, което се случи, не трябваше да се случва. А щом не трябваше да се случва, то нямаше вече да се случи. И на нея й стана ясно, че това, което тя вършеше, мислеше и говореше досега, беше не това, което трябваше да върши, мисли и говори. И тя реши отсега нататък да върши, мисли и говори само това, което трябваше наистина да върши, мисли и говори.
Минути преди затварянето на магазин, мързелив продавач прибирал стоката. В този момент влезнала една баба.
- О, колко хубаво, че работите. Имате ли пиле?
Продавачът отворил хладилника и извадил последното пиле. Внимателно го сложил на кантара. Везната показвала точно един килограм.
- Нямате ли по-малко? - попитала баба.
Продавачът върнал пилето във фризера и го извадил отново. Сложил го на кантара и чукнал с пръст по скалата. Този път отчело половин килограм.
- Отлично! Ще взема и двете!