В английски клуб.
- Джентълмени, вчера с мен се случи много любопитна случка...Представете си: студена дъждовна вечер, седя си пред камината. Неочаквано се чука на вратата. Отварям и гледам прекрасна лейди, цялата подгизнала от дъжда...
- И после?
- Разбира се, поканих я. Тя трепереше от студ и помоли за малко уиски, за да се сгрее, но не помогна, тогава ме помоли за разрешение да седне на коленете ми.
- И?!!!
- Кълна се, джентълмени, няма да мине и половин година и тя ще е моя!
Моята изповед:
Сьжалявам че баша ми не е мутра!
Сьжалявам че не живеем в кьща в бояна!
Сьжалявам че нямаме SL-500!
Сьжалявам че родителите ми са разведени!
Сьжалявам че уволниха баща ми от работа!
Сьжалявам че ми дават по 2лв. на ден!
Сьжалявам че не си купувам маркови дрехи!
Сьжалявам че вече няма да тренирам понеже нямям пари да си платя таксата.
Сьжалявам че не мога да си купя нов G.S.M!
Сьжалявам че трябва да се ограничавам в разговорите!
Сьжалявам че понякога отказвам да отида на рожденните дни на прияте ли те си понеже сърце не ми дава да поискам пари от татко!
Сьжалявам че няма да си празнувам абитюренския бал!
Сьжалявам че когато искам да си купя нещо трябва да спестявам от джобните си 2 лв.!
Сьжалявам че има хора които цял живот са били богати!
Сьжалявам че сьм се родила!
Сьжалявам че живея в Бьлгария!