Концерт на U2 в Глазгоу. Боно моли публиката за пълна тишина.
Всички се умълчават. Боно започва да пляска с ръце, без да бърза, на всеки няколко секунди. После се обръща към събралото се множество по микрофона:
- Всеки път, когато плесна с ръце, едно дете в Африка умира!
От първия ред се чува ясен мъжки глас, чийто силен шотландски акцент прорязва тишината над стадиона:
- Ами спри да пляскаш, изрод такъв!
Казват, че ние сме мързеливи и не обичаме да работим. Това не е вярно! Мнозинството от нас не сме против работата. Важното е, тя да не ни пречи на пиенето и другите хобитата.