Другарят Живков отишъл пре художник абстрактционист и си поръчъл портрет до кръста. Художника му казал:
- Другарю Живков, заповядайте след един месец, да си получите портрета.
След един месец отива и вижда портрета - едно слънце, под слънцето един триъгълник, под триъгълника две цици, от които тече мляко и попитал:
- Амиии, аз къде съм.
Художника казал:
- Ами, слънцето - това сте вие.
- Ами този триъгълник за какво е?
- От единия връх е армията, другият е полицията, третия е народа.
- Ами тези цици за какво са?
- Ами от едната цица бозае армията, от другата полицията.
Живков попитал;
- А народа от къде бозае?
- ААААААААА, да се разберем, портрета беше до кръста.
Един приятел разказва на друг за отпуската си:
- Представи си, качвам се на нощния влак във Варна, а в купето аз и една разкошна блондинка. И никой друг! С нея пийнахме...
- И?
- Какво и? Съблича се тя - жестоко тяло! Такива крака, цици! А какво правихме само... И после изведнъж започна да плаче. Разправя, аз съм такава мръсница, имам си такъв готин мъж, толкова ме обича, толкова ми е верен, а аз да взема така да направя, никога няма да си простя... Така се разкая, че даже и аз се раплаках.
- А после?
- Какво после? Чак до София, плачеме, чукаме се, плачеме, чукаме се, плачеме, чукаме се...