Алберт Айнщайн умира и отива на небето. Посреща го самият Господ.
- Добре дошъл, Алберт! За нас е чест, такъв велик учен, такава велики формули измислил!
Айнщайн казва:
- Остави ги моите формули. Аз цял живот чакам този миг, та да видя твоята формула – онази, по която направи човека.
Господ се дърпа:
- Това са стари работи, нищо интересно няма, какво толкова…
След дълго настояване Господ дава на Айнщайн едно смачкано листче. Ученият чете внимателно, по едно време се сепва и казва:
- Но, Господи, тук има грешка?!
- Е, да де…
Две съседки си говорят:
- Хич нямам късмет! Вече няколко пъти, като просна прането и веднага завалява дъжд и го намокря.
- Аз пък си имам вкъщи много точен метереолог. Сутрин като вдигна одеалото и погледна в гащите на моичкия, ако му лежи на дясната страна - ще вали, ако му лежи на ляво - няма да вали и тогава пера.
- Ами ако стърчи?
- Ако стърчи е празник. Кой пере по
празниците?