Имало едно време четирима, които се казвали Всеки, Някой, Кой-ли и Никой.
Винаги, когато имало някаква важна работа за вършене, Всеки бил сигурен, че Някой ще го направи. Кой-ли би могъл да го направи, ала Никой не го правел.
А когато Никой не го правел, Всеки се ядосвал, защото това нали било работа на Всеки.
Всеки мислел, че Някой ще го направи, а Никой не разбирал, че няма да стане.
Следователно, Всеки обвинявал Някой, когато Никой не правел онова, което Кой-ли би могъл да прави.
Един човек отишъл при свети Петър и му казал:
- Св. Петре съгреших.
Св. Петър:
- Е как бе?
- Срешнах дущерята на попа, заприказвахме се и от дума на дума, стана работата.
Св. Петър:
- Е, добре ще си затвора едното око.
- Да ама аз съгреших и със жената на попа.
- Е как стана бе?
- Срешнахме се, заприказвахме се и от дума на дума, стана работата.
- Еее, добре де ще си затвора и другото око.
- Да ама аз съгреших и с попа.
- Е как стана бе?
- Срешнахме се, заприказвахме се и от дума на дума....
Св. Петър
- Аиде, влизай, влизай, че много се заприказвахме!