Учителката дала домашно на класа да напише всеки по едно стихотворение.
На следващия ден Марийка става и чете:
- Вчера скочих във водата и си намокрих колената.
- Добре - казала учителката - не е много лирично, но все пак си разбрала за римата. А сега ти, Иванчо.
Иванчо става и чете:
- Вчера скочих в саламура и си намокрих... кокалчетата.
- А бе, Иванчо, то няма рима - казала учителката.
- Ами малко беше саламурата, госпожо.
Ето как си представям кучетата, когато лаят през нощта:
КУЧЕ 1: ХЕЙ! Аз съм куче! Има ли други кучета наоколо?
КУЧЕ 2: Да! Аз също съм куче!
КУЧЕ 1: Супер! Аз съм куче и ям храна!
КУЧЕ 2: Аз също ям храна! Имаме толкова много общи неща помежду си!
КУЧЕ 1: Акаш ли? Аз акам!
КУЧЕ 2: И аз също!
КУЧЕ 1: Аз имам хора! Имаш ли хора?
КУЧЕ 2: Да! Имам! В момента спят!
КУЧЕ 1:Наистина ли?! Моите хора също спят!
КУЧЕ 2: Хайде да изпеем една весела песен за нашите спящи хора!
КУЧЕ 1: Хайде! Да започваме!
*започва адско виене*