Червената шапчица, Луис Каръл
Червиса изобщо не се почуди (а стори й се, че би трябвало да се зачуди), когато този бял вълк важно извади часовник от джоба на жилетката си и, мърморейки "О, божичко, ще закъснея", се разбърза нанякъде. Тя го последва, пламнала от любопитство…
Те плачеха, разделяйки се...Дълго не можеха да се откъснат един от друг...Той заминаваше в командировка в чужбина за седмица, а тя отиваше при майка си на село...Следваща им среща беше още по-бурна...след денонощие...на плажа...в Албена...Съдбата понякога е гадна!