Иванчо и Марийка си лежали на една ливадка. В другия край на ливадката един кон чукал кобилка.
Марийка гледа и пита:
- Иванчо, тоя кон как разбира, кога и се иска на кобилката бе?
Ми как, по миризмата разбира, как иначе. -отговаря Иванчо.
Продължи ли да лежат и след малко Марийка пак пита:
-Иванчо, бе на тебе да не ти е запушен носа бе?
Стар морски вълк разказва:
- Веднъж корабът ми попадна в такава гъста мъгла, че не можех носа си да видя! Съвсем се бях отчаял, когато в далечината просветна светлина. Завъртях руля и се насочих право към светлината. Тя приближаваше все повече, все повече и ставаше все по-ярка... Накрая разбрах, че карам към огънчето на цигарата си...