Четвъртък, 8 октомври 2026 | Смолян Предимно облачно 5°
Две стоножки видели плакат с Клаудия Шифър. Едната се възхитила: - Какви хубави крака! - Да, но само два! - отговорила другата.
Разни 2,591 прегледа
Следващ →

Още вицове

Урок по граматика. В класа има и инспектор и госпожата е много притеснена Иванчо да не изтърси пак някоя глупост. - Кажете деца дума с буквичката П? Всички взигат ръка, Иванчо също, чак подскача. Марийка: - Петел г-жо! - Правилно Марийке. Сега с буквичката К! Пак гора от ръце, Иванчо чак подскача на място. Тя се прави, че не го забелязва. Петърчо: - Кокошка г-жо! - Правилно Петърчо! Мисли си тя, сега как ще бъде с буквата Х! - Кажете деца прилагателно с буквата Х! Иванчо подскача, вдигнал ръка, чак мучи, надул бузи. - Кажи ти Иванчо! - Хубаво! - Браво Иванчо! - Кво му е ХУБАВОТО? Аз искам разрешение да отида до тоалетната - докато си говорите разни Путкини и Курвенски работи, аз се насрах... - Мамо, съборих шкафа в хола! - Какво те очаква, като разбере баща ти! - Той вече разбра, защото е под него! Пристига мъж от задгранична командировка. Жена му го посрещнала, направила обяд, той го изял и казал: - Там, като ядох в ресторанта на същата такава чинийка имаше златно звънче. Дреболийка, но ти е приятно! После отива да си измие ръцете: - А, при тях на всички пешкири има бродирана по една гола жена. Дреболийка, но ти е приятно! Жената: - А пък на съседа достойнството му е с един сантиметър по-голяма от твоето. Дреболийка, но ти е приятно! Червената шапчица, по Ф. Кафка Вълкът избяга, понеже беше един много неспокоен, безличен и плах вълк. А такъв стана, когато една сутрин се събуди и безпомощно установи, че е хлебарка. Нададе немощен вой за "Добро утро", но всичко го разбраха погрешно, навярно долавяйки в държанието му някакви тайни упреци, и извършиха гротескна поредица от смущаващи движения, тъй като се разбра, че и куфарът му е изчезнал. Така въпросната особа се получи един много търпелив, внимателен и сериозен вълк с доста жълт цвят на лицето. Освен това се чувстваше неловко, понеже дъждът, който понякога валеше го изпълваше с униние. В килията затворник разказва на съкафезника: - Реших да обера една вила. Цял месец храних кучето, което я пази с колбаси. То ме обикна като роден баща накрая. И през нощта без никакво усилие проникнах във вилата. А в коридора настъпих опашката на котката…