Сряда, 7 октомври 2026 | Смолян Разкъсана облачност 13°
Един философ трябвало да мине от единия на другия бряг на голямо езеро. По време на дългото пътуване той заразпитвал рибаря, който го прекарвал с лодка: - Приятелю, знаете ли алгебра? - Не - отговорил рибарят. - Как, но тогава ти си загубил една четвърт от живота си! - възкликнал философът. - А учил ли си математика? - Не. - О, та това значи, че две четвърти от живота си пропилял! А имаш ли понятие от философия? - За това чувам за първи път! - чистосърдечно отговорил рибарят. - Ай, ай, ай, та, човече, ти си загубил три четвърти от своя живот! - с почуда заклатил глава философът. В това време над езерото започнала силна буря. - Господине, знаете ли да плувате? - попитал рибарят. - Не, не зная. - Тогава бързо лягайте в лодката, защото ако се преобърне, всичките четвъртинки от живота ви са загубени! - обобщил рибарят.
Разни 2,044 прегледа
Следващ →

Още вицове

Между блондинки: - Така ми се искаше олигарх, но засега имам само олигофрен. - Пиете ли? - Не. - Сено ядете ли? - Не. - Значи не ставате за компания нито на човек, нито на животно. Поручик Ржевски пита дама на бал: - Мадмоазел, защо е тази дупка на ръкавицата ви? - За да могат мъжете да ми целуват ръката. - Сега разбирам защо имам цип на панталона. Двама приятели си приказват за нещата от живота и единия вика: - Абе, ти вземи та понамали малко цигарите, че ще се разболееш! - Аааа аз ще пуша по много докато белия ми дроб не почернее иии да видиш после с два черни дроба за кво пиене става на въпрос.. Червената шапчица, Иван Вазов …накрая народът се умири. Сега най-малкото човече - момиченце с червена забрадка, което спеше на ръцете на баба Иваница, разбудено от шума, изплака. - Спи, бабината, спи, че вълците ще дойдат да те грабнат - казваше му баба Иваница, като го люшкаше на коленете си. Старата чорбаджийка се навъси. - Мале - каза той, - стига си плашила с тия вълци детето! Ще му оживей страхът на сърцето. - Ех, така зная аз - отговори баба Иваница, - и нази са с вълци плашили, че и аз тебе малко съм те плашила.. та и не са ли за плашене, да ги порази господ! Седемдесетгодишна жена съм и ще умра, дето го рекли, с отворени очи: нема да дойде един ловджия да ни отърве от тия пущини, що се навъдиха тъдява! - Бабо, аз, кога пораста, ловджийка ще стана! - извика с пламнали очи момиченцето. - Ще тръгнем аз и бачо Васил, и бачо Георги, ще вземем тейковата кремъклийка и всичките вълци ще ги опушкаме! - Оставете баре един жив, бабината!