Двама приятели си говорят за жените си и единия вика:
- Не мога да ги разбера тия жени! Моята помни на коя дата сме се запознали, къде сме се срещнали, какво съм й казал аз, какво ми е казала тя, в кое кафе сме отишли на първата среща и не можеш да си представиш какви неща още! А аз, братче, нищо от това не си спомням!
Другият помислил и казал:
- Виж какво! Ти помниш ли, когато хвана първия си голям шаран?
- Е как да не помня! Беше на язовир Доспат, бяхме отишли петък вечер, 12 април преди 5 години. Петък през нощта нищо не ми клъвна! Чак неделя сутринта видях, че се е закачил, вадих го един час - беше 5 кг! Накрая Пешо влезе с ботушите да го вади с кепчето, щото оня се мяташе така здраво, че мислех, че ще ми изкубне въдицата от ръцете...
- А мислиш ли, че шарана помни?
Няколко пенсионера се събрали да си правят купон. Най-стария сред тях казал:
- Вижте ся, нашите внуци и правнуци си правят увеселения и т.н. защо и ние да не си направим едно?
Всички във възторг се съгласили.
- Така Мишо, ти донеси мезетата, Петре, ти донеси пиенето, Гошо, ти доведи мадамите... а пък аз и Иван ще намерим терен.
И един от пенсионерите се обадил:
- Ами то... той Иван май няма да може да дойде.
- Защо?
- Ами май е започнал нова работа, мисля че в Енергото ама не съм сигурен.
- Че защо пък там?
- Ами видях му онзи ден снимката на един електрически стълб.