Учен заминава на експедиция в дълбоката джунгла. Преди да тръгне чел ужасяващи разкази за местните племена и войнственият им характер, затова си накупил всякакви оръжия и наел правоспособен водач.
Една вечер двамата седят пред огъня. Изведнъж от джунглата се чуват удари на там-там. Водачът казва:
- Не ми харесват тия звуци.
Ученият веднага вади оръжията, проверява ги, нарежда ги около себе си.
Ударите по там-тамът приближвата към тях. Водачът казва:
- Мдааа, хич не ми харесва тази музика.
Ученият хваща пушката, заляга и започва да се оглежда.
Ударите вече се чуват съвсем близо до тях. Водачът се обажда:
- Много, много кофти бие този там-там.
Преди да припадне от страх ученият, все пак успява да попита:
- Кое му е кофтито?
- Фалшиво свири, бе.... - отговаря водачът.
Геле вече година работи в завода, един ден той тикал празна количка покрита с вестник към портала. Пазачът го попитал:
- Що караш?
- Ммм нищо - отговорил Геле.
- Вдигни вестника!!
И наистина количката била празна. На следващия ден товa ce повторило, а след това и потретило. Спирайки го за пореден път пазачът казал:
- Що караш? Пак ли нищо? Вдигни вестника!
И този път, когато видял, че е празна пазачът се навел и му казал:
- Абе че крадеш, крадеш - ама кажи ми кво крадеш?
- Кьорав ли си... колички!