Християнин, мюсюлманин и евреин се сдружили и завъртели някаква далавера. Дошло време да разпределят печалбата. Всеки взел дела си и трябвало да остави нещо и на небесния си покровител.
Християнинът начертал един кръг на земята, взел шепа пари и ги хвърлил нагоре.
Каквото е паднало в кръга е за мен, другото - за Господ.
След него мюсюлманинът подхвърлил пари.
каквото е паднало в кръга е за Аллах, другото - за мен.
Дошъл ред не евреина. И той хвърлил парите, но след това започнал да си ги събира всичките под изумения поглед на партньорите си.
- Той Господ е всемогъщ - каквото е искал, си го е взел, обяснил евреинът.
В купе на влака пътник, облечен в мръсни и не за сезона дрехи, се обръща към добре облечен господин:
- Же сюи пердю!
- Добре, на всеки може да се случи! Дори и на мен…
- Ву не м’антандр па! Же сюи пердю!
- Хайде стига! Аз също, но не искам целия вагон да разбере!
В ъгъла седи старица. Чула какво си говорят и казала:
- Този е французин. Казва, че се е изгубил.
Господинът:
- Ааааа, а аз реших, че е нещо сериозно. Помислих си, че е изял нещо развалено…