- Ало! Ало да, бърза помощ ли е?!
- Не! Сбъркали сте!
- А-а-а! Много ви моля да ме извините!
- Няма нужда! Случва се!
- Ама не, наистина ви моля да ме извините! Разбирате ли, моята тъща умира, сигурно й остават няколко секунди, и аз понеже се притесних и сигурно за това съм сбъркал номера. Ама нали наистина не се сърдите? Не, не, не мога да повярвам, сигурно ми се сърдите. Ами не, щото гласът ви един такъв разстроен. Не? Честно? Е добре. Дочуване. Още веднъж извинявайте. Не се обиждайте...
Аврам помолил Сара да му се отдаде.
- Добре, но както винаги! - казала Сара.
- Как, десет пъти за нощ?!
- Не по-малко.
- Но, Сара, знаеш, че вече не съм в първа младост.
- Тогава няма за какво да говорим…
- Е, добре де. Съгласен съм. Само че след всеки път ще си взимам по един душ.
- Това си е твой проблем.
Настъпила нощта. След първия път Аврам отишъл в банята. Върнал се. Втори път. Отишъл в банята. Върнал се. Трети път. Излязъл. Върнал се. Четвърти… Шести… Дванадесети път…
Започнало да се съмва. След седемнадесетия път Сара се обърнала към партньора си и на утринната светлина видяла в леглото си Ицхак.
- Ти какво правиш тука бе! - възмутила се Сара. - Тук трябваше да бъде Аврам!
- Аврам? - усмихнал се Ицхак. - Твоя Аврам от единадесет вечерта продава входни билети по четири кинта…