Чапай и Петка вървяли през пустинята. Нямали ни храна ни вода. По едно време Петка забелязал Чапай да дъвче нещо и започнал да се моли:
- Чапай, дай ми малко и на мен.
Чапаев мълчи.
- Айде бе Чапай, дай ми малко бе?
Чапай изплюл каквото дъвчел и му се скарал:
- Колко пъти съм ти казвал, като си пера чорапите да не ме закачаш бе?
- Подсъдими, разкажете своята версия.
- Ами какво..минаваме си покрай, и гледаме вратата отворена. Мислиме си - вероятно крадци. Влизаме, проверяваме - няма крадци! Мислиме си - сега ги няма, ще дойдат после! И решихме: трябва да се спасят вещите. Та изнесохме всичко ценно...с благородни намерения и после да върнем всичко. Ние си записахме адреса..
- И защо не сте се върнали половин година?
- Как защо? Бяхме заети - спасявахме други апартаменти от крадци...