Срещат се двама приятели.
- Как си, – пита единият.
- А, добре съм. Четири пъти се развеждах, сега съм с пета съпруга.
- Брей, що толкова разводи?
- Ами, първата жена беше спортистка.
Върне се вечер в къщи и... темпо, темпо, темпо, не издържах, разведох се.
Втората беше зъболекарка. Тя пък все казваше: още не е за вадене, още не е за вадене. Пак се разведох.
Третата беше ватманка: има още място, има още място...
Четвъртата – учителка: добре, ама може и още по-добре.
Сега ми е добре. Жена ми е инженер на пусков обект: ако сега не стане, следващият път.
- И сега, мила, когато вече сме женени, можеш ли да ми кажеш: колко мъже си имала?
- А ти няма ли после да ми натякваш?
- Не, няма...
- Добре - седем.
- В смисъл, че аз съм седмият?
- А, не, не... Ти си четвъртият...