Сряда, 7 октомври 2026 | Смолян Предимно облачно 10°
Секретарката: - Шефе, дойде писмо от нашия филиал в Сахара. Пишат, че положението с водата при тях е катастрофиално. Шефа: - Все нещо ще си измислят да се оплакват. Секретарката: - Не бих казала, вижте - марката на плика е закачена с кламер.
Разни 2,773 прегледа
Следващ →

Още вицове

На вратата се звъни. Отваря възрастен господин - гледа - пощальон: - Вие ли сте Иванов? - Да. - Имате телеграма. - С песничка!? - Не, ние никога не пеем телеграмите. - Моля ви, цял живот съм мечтал за пееща телеграма! - Господине, ние сме държавна служба и не правим такива работи. - Хайде де, направете изключение, днес имам рожден ден! - Добре. Хепи бъртдей ту ю, Хепи бъртдей ту ю, Хепи бъртдей ту ю, сестра ти умря... Отслабнах 12 кг. за 6 седмици... в кофите за боклук нямаше изхвърлена храна... Класическа случка: потъва кораб и единствените оцелели са българин, французин и американец. Още по-класическо: попадат на канибалски остров. Вожда им казва: - На всеки ще дадем едно куче и един чувал с храна за един месец. Но тя е САМО за кучето. След един месец, ако не сте научили кучето да говори: в казана (или както казваха в Замунда "в казаната"). Първи е американеца. След един месец го намират, кожа и кости, живял само на листа, а кучето топчесто, щастливо маха с опашка. - Научи ли кучето да говори? - Да, разбира се. Кучето се обажда: - Бау. Пускат го в казаната и наред е французина. Същата история, кучето вече едвам ходи от затлъстяване. Последен е българина. След един месец кучето кожа и кости, едвам ходи, а българина доволен. - Какво направи бе идиот? Храната беше САМО за кучето, що си я ял? - Не вярно, не съм я докоснал даже. Тогава до него се обадило кучето: - Лъже мръсникът, лъже. - Келнер, в супата намерих муха. - Провървяло ви е. Виждате ли онзи човек до прозореца? - Виждам, и? - Той още не я намерил. Във влак пътували поп, съдия и обикновен човечец. Станало дума кой от тримата е най-важен. Попът казал: - Който ме срещне, ми казва ваше преосвещенство. Съдията казал: - Мен пък, като ме срещне някой, ми вика ваше превъзходителство. Дошло ред и на третия спътник, който казал: - А бе, не се карайте, няма по-важен от мен. Аз, като вляза някъде, ме посрещат с "Господи, пак ли си ти!".