Вицет — Смолян

Един много известен цар поканил всички царе от съседните царства на величествен обяд. Докато царя се хранел, неговия син викнал: - Тате, трябва да ти кажа нещо важно! - Сине, не ме прекъсвай докато водя важен разговор! - смъмрил го царя. След малко пак: - Тате, моля те обърни ми внимание! Но царят не го направил и след малко попитал сина си: - Добре, какво толкова имаше да ми казваш??? - Няма значение... вече изяде хлебарката...

Разни 03.10.2017 2,532 прегледа

Следващ →

Още вицове

Жена отива при мъжа си в затвора. Той: - Защо те нямаше толкова време на свиждане? - Ходих при шефа на затвора да го моля да ти намали поне с година присъдата. Нали ти дадоха 25? - Е и? - А той всеки път ми правеше неприлични предложения... - И ти какво? - Какво?! Стягай се, отиваме си в къщи! Обява във вестник: "Свидетелство за брак номер АК 45789 да се счита за невалидно. Разбра ли, ма глупачко?!" На квартално събрание на свекървите било взето решение вместо свекърви, за по-благозвучно да ги наричат маргаритки. Една от тях, страдаща от склероза, прибирайки се в къщи споделила развълнувано със снаха си: - Сийче, знаеш ли, днес на събранието единодушно решихме отсега нататък да ни наричате... Ох, как се наричаха онези белите цветенца с жълто в средата? - Лайкучки! - отговорила снахата. Учителката от детската градина завела децата в зоогическата градина. Като минавали покрай клетката на лъва тя казала: - Вижте деца това е лъв. Вижте колко е голям, силен, страшен. После минали покрай клетката на вълка и тя пак казала: - Деца това е вълк. Вижте му зъбите, ушите . Стигнали до клетката на маймуните и децата в хор почнали да викат: - А, програмисти! Програмисти! А учителката: - Но деца това са маймуни, не са програмисти. - Не програмисти са, програмисти! - викали децата. - Но защо програмисти? - попитала учителката . - Ами имат такива големи червени очи и мазоли на задниците! Гробар си върви из обрасналото с бурени и храсти гробище и дъвче баничка. Изведнъж чува гръмовен глас като от отвъдното: - Дай я, дай я веднага! Втресен от страх гробарят заразмахвал ръце: - А да, да, баничката, ето я! Уточняващ глас: - Хартията бе, хартията!