Сряда, 7 октомври 2026
|
Смолян
13°
Предстоящи събития
Изпрати ни новина
Вход
Смолян
България
Светът
Спорт
Смолян
България
Светът
Новини
Любопитка
Пари
Филми
Домашно кино
Гейминг
Наука
Технологии
Музика
Животът
Здраве
Спорт
Обяви
Видео
През. избори 2026
Градове
Хасково
Димитровград
Кърджали
Първомай
Асеновград
Смолян
Перник
eTV
Вицове
›
Програмисти
Леля Цецка си стои пред компютъра. По едно време излиза съобщение:"Имате поща". Става и излиза до пощенската си кутия и я отваря, но няма нищо."Сигурно вече са ми я проверили" - помислила си леля Цецка.
Програмисти
03.10.2017
4,200 прегледа
Следващ →
Още вицове
Пернишките 3D кина са толкова яки, че зрителите на предните редове загиват още при първата престрелка.
На среща: - Аз не съм съгласен с мнението, че жените са длъжни само да перат и да готвят. Смятам, че могат да правят същите неща, като мъжете, а мъжете без срам да вършат женската работа. - Това е доста зряло, напълно съм съгласна с теб. - Чудесно, дръж сметката.
Вълкът е гладен. Хванал заека и му казва: - Зайо, приятел си ми, но животът ми е по мил от теб. Ще те изям. - Добре, Вълчо, изяж ме, щом въпросът е на живот и смърт - казал му заекът - но моля те, имам много важен разговор с гората. Пусни ме първо да говоря с нея и после ме изяж. Вълкът му казал, че ако гората отговори на заека, той няма да го изяде и ще го пусне. Стигнали до гората и заекът се провикнал: - Лес... - Йес, йес - отговорила гората. - Какой цветок растьот в етава мароза? - Роза, роза...- отговорила гората. Вълкът се объркал от разговора и заекът избягал. Вълкът на свой ред се провикнал към гората: - Лес... - Йес, йес... - Что я буду есть в ету ночь темную? - Ую, ую...
Заради кризата изгубих работата си, преживявам четвърти месец на единия хляб и сладък чай. Вчера се порових из шкафа, намерих половин килограм боб и две глави лук. Реших да си направя боб. Чистя си аз боба, а малка хлебарка притичва към мен. Бедната, от глад даже не се страхува от стопанина. Не я убих, като сварих божа, капнах й малко и на нея. Сега си седя и й капвам от сладкия чай. А хлебарката стана съвсем питомна. Яде почти от ръката ми.
Малкият Иванчо се научил да смята на пръсти. Веднъж, когато им дошъл на гости дядото, накарали Иванчо да демонстрира това си умение. Дядото задал въпрос: - Колко е три плюс четири? Иванчо сметнал на пръсти и отговорил: - Седем! Дядото: - Слушай, синко, не трябва да смяташ на пръсти. Скоро ще тръгнеш на училище, а това хич няма да се хареса на учителката. Я си сложи ръчете в джобовете сега! Иванчо си пъхнал ръцете в джобовете. Дядото пита: - Колко е пет плюс пет? Иванчо почва да шава с ръце в джобовете и после казва: - Единайсет!