Прибира се един вкъщи и гледа - на мястото на къщата на съседа му - разкошен дворец, пред двореца - тенис корт и комшията и Агаси играят тенис!
- Комшу, как стана тая работа?
- Ами бях на риба, хванах старата жаба и тя ми каза, че ако я пусна, ще ми изпълни едно желание. И така стана...
- И къде я пусна?
- Във вира под моста. Ако я хванеш, викай силно, защото недочува!
Отишъл човекът на посоченото място и не след дълго хванал жабата. Всичко станало така, както казал комшията, човекът си поискал всичко вкъщи да потъне в злато, пуснал жабата и си тръгнал. Когато приближил до дома си, още отдалече видял, че на мястото на къщата му растат някакви тръстики, папури... с една дума - блато!
Отишъл при съседа и казал:
- Комшу, видя ли каква стана тя... Поисках злато, а гледай сега...
- Ами аз те предупредих, че е глуха. Ти да не си мислиш, че аз съм искал голям Тенис?
Генко ми разказа:
"Купих мандарини от супермаркета. Прибрах се вкъщи, а се оказа, че от около 15 бройки, 5 са с плесен. Грабвам ги обратно, касовата бележка в ръка и отивам да се карам. Почнах с касиерката, после някакъв мениджър дойде. Не, нямало да се извинят, нямало да ги сменят. Били си съвсем прилични мандарините. Тогава му казвам:"Хубаво, щом са прилични, изяжте ги, ама без да се мръщите. Ако ги изядете без да се мръщите, си тръгвам веднага, без претенции". Той се съгласи. Изяжда две и вика - това е, толкова е дневната доза. А аз му обяснявам - каква дневна доза, яж ги всичките.
Изяде и петте плесенясали мандарини, а се вижда, че му е гадно, но яде!
- Юнак! А сега повикай управителя!
Идва управителя:
- Дайте ми нови мандарини, че вашият служител изяде моите!
Трябваше да му видите погледа само, но той си го заслужи!"