АЙ ЕМ БЪЛГАРЧЕ
Ай ем българче. Обичам
наште маунтинс зелени.
Българче да се наричам -
ит из фърстли джой фор мене.
Ай ем българче. Фром Кричим.
Днес ай лив ин Саут Дакота.
Тук май мадър енд май чичо
правят мъни в бизнес готин.
С ТИРА-а чичов отпътувах
на петнайсет, сиреч - фифтийн.
Моят чичо с гърлс търгува,
мадър бачка в клуб фор стриптийз.
Бът ай българче оставам,
по душа, сърце енд боди.
Невър няма да забравя
брадърс Кирил и Методи.
Май народ из вери древен!
Май народ из вери твърд!
Ай ем българче. Форевър.
Чак до финиш ъф ъ уърлд.
Един човек имал много въшки и отишъл за съвет при лекар.
- Докторе, какво да правя? Изтормозиха ме тия въшки!
- Ето ти тука едно мазило, ще се намажеш и готово.
- Ама то много скъпо бе, докторе! Нямаш ли нещо по-евтинко?
- Няма... Ама да ти кажа, сещам се за един безплатен начин да се отървеш от въшките. Като пътуваш в градския рейс, трябва да намериш някой по-въшлив и от тебе. Долепяш глава до неговата, твоите въшки ще се сбият с неговите, ония ще изтрепят твоите и си готов.
Така и направил човекът - намерил някаква въшлива циганка, долепил глава до нейната, чул някакво шумолене в косата си и си помислил: "Край! Отървах се!". Прибира се вечерта у тях, ляга си да спи и чува в косата си въшките да си говорят:
- Ех, каква битка беше само! 50 от нашите загинаха! Ама взехме 200 пленници!