Събота, 21 ноември 2026 | Смолян Ясно небе 2°
Манго и Айшето се прибират от нивата с каруца. По едно време Айшето станала палава нещо и от дума на дума почнали да се чукат. Конят си вървял, вървял и спрял на един влаков прелез. След малко в далечината се задава влак. Машиниста, като видял каруцата започнал да свири със сирената. Манго и Айшето не реагират. Оня набил спирачки. Влака скърцал, свирил, влачил се и спрял на 10 сантиметра от каруцата. Слиза машиниста от локомотива и почва да се кара: - Абе вие луди ли сте бе. Свирих ви, светках ви с фара, въобще не мръдвате. Знаете ли колко трудно се спира влака бе? Манго се надигнал от каруцата и запъхтяно отговорил: - Такъв е живота, брато. Който може спира.
Цигани 9,540 прегледа
Следващ →

Още вицове

10 Божи заповеди на мързеливеца: 1. Човек се ражда уморен и живее, за да си отпочине! 2. Обичай кревата си като самия себе си! 3. Денем почивай, за да можеш нощем да се наспиш! 4. Не работи - работата убива! 5. Ако видиш някой да си почива - помогни му! 6. Работи по-малко, отколкото можеш, а онова, което можеш, отстъпи другиму! 7. Спасението е в хладната сянка - от почивка никой не е умрял! 8. Работата носи болести - недей да умираш млад! 9. Когато случайно ти се прииска да поработиш, седни, почакай, ще видиш, че ще ти мине! 10. Когато видиш някъде да ядат и пият - приближи се, ако видиш, че работят - тръгни си да не пречиш. Странно нещо е живота. Обичаш една жена, живееш с втора, спиш с трета, имаш дете от четвърта, а те обича пета и тя се оказва майка ти В една болница в един и същи ден постъпват за изследване две жени с името Мария Иванова. Едната болна от СПИН, а другата диабетичка. Докторът седи и разглежда картоните и точно в този момент телефонът звъни: - Добър ден, аз съм съпругът на Мария Иванова, искам да знам какво й е? Докторът се оказал в затруднена ситуация. Мислил, мислил и рекъл: - Абе, дай й да изяде една баклава и ако е още жива, недей да я чукаш! Две блондинки в магазин: - Две краставици моля ! А другата се обажда... - и две за ядене - Слънце, изморих се, не мога повече. Вече е три през ноща. Хайде да спим. - Можеш. Хайде още малко. - Мило, ние се бяхме разбрали за десет. - Където е десет, там е единайсет. Където единайсет, там е и дванайсет. - Но аз наистина не мога повече. - Мога, не мога. Преди свадбата трябваше да говориш "не мога"! - Не, слънце, хайде да се разберем: още веднъж и край. - Добре де. Да налепим още една дължина и да лягаме.