Неделя, 22 ноември 2026 | Смолян Ясно небе 1°
При насъпилото положение в България, Иванчо взел та умрял от глад. Явил се той пред вратите на рая. Сам Господ му отваря. - Господи, Иванчо съм от България. Мисля, че водих праведен живот та се явявам тука. - Да Иванчо, за тука си. Влизай. И тъй като било по обед, Господ го пита: - Сигурно си гладен, ще хапнеш ли с мен? - Ами да, защо не. Отворил Господ една рибена консерва, седнали на един камък и яли. Докато яли, гледа Иванчо долу в ада, ония ми ти пичове нагъват пържоли, пият вино, музика и мацки, с една дума - купон. На другия ден на обед, пак същата история. На третия ден след като нагъвали пак консерви а ония долу печено прасе, Иванчо се осмелил и запитал: - Господи, извинявай ама каква е тая работа, ние тук уж в рая, пък караме на сухоежбина, а ония долу пируват. - Иванчо, какво да ти кажа, не си заслужава да готвя само за двама души.
Иванчо и Марийка 4,972 прегледа
Следващ →

Още вицове

Имаше виц, че България като влезе в Европейския съюз и той ще се разпадне. Вицът започна - като за начало благодарение на Румяна Желева не може да се състави Европейската комисия. -Тате, каква е разликата между биология и социология? -Ами Иванчо, като се гледаш, нали приличаш на мен! -Даа, много! -Е, те това е биология! -А социологията? -Амии, на леля ти Пепи от петия етаж синчето нали също прилича на мен? -Даа, все ни бъркат, че сме братчета.. -Е, те това е Иванчо социология... Решили горските животни да си пийнат и изпратили стоножката да им купи водка от ресторанта. Чакали я цял ден и тя дошла чак вечерта. - Защо се забави толкова? - наобиколили я всички. - Ами на вратата на ресторанта имаше табела: "Изтривайте си краката!" Двама алпинисти изкачват планина. Стигат до половината и единият (заекващ) казва: — З-з-з… Другият го прекъсва: — Като стигнем върха ще ми го кажеш. Стигнали до върха: — Кажи сега. — З-з-забравихме палатките. — Хайде да се връщаме. Стигнали пак половината. Оня казал: — М-м-м… Другият казал: — Като стигнем ще ми кажеш. Слезли. — М-м-майтап бе. Случка от близкото минало. Майка вика детето си да се прибира от улицата: - Славчоо-о-о! Хайде прибирай се вече! - Може ли още малко бе, мамо? - Добре, Славчо, още по едно малко и се прибирай.